Днес...хм...коя дата е?16....юни?Да,16 юни!Колко скучен ден!При това още не е завършил!О,какъв ли ще е края?Скучен!
А колко е часът?17:51.Слава богу,значи не остава много до края на скапания ден!И времето е гадно!Ето например сега:хвърлям бегъл,но все пак заинтересован поглед,към малката част от прозореца,която не е закрита от щората,за да се насладя на топлото време.Очите ми се устремяват напред,надигам се от седалката на стола,вече почти усещам слънчевите лъчи да галят лицето ми,дори ми се струма че лек ветрц бавно раздухва косата ми,макар че прозореца е затворен.Моментът настъпва,поглеждам през прозореца иииииииииии...отпускам се кисело на седалката на стола и скръствам ръце.Картината въобще не е такава каквато я виждах!Затварям очи.Добре ще се опитам да предам видяното:
Огромният дъб,който винаги виждам погледна ли през прозореца,бе с разкъсани от суровия вятър листа,някои бяха жестоко откъснати и разпилени по прашния тротоар пред блока.Бурята,сякаш искаща още,продължаваше жестокото си нападение и брулеше ли,брулеше дървото пред очите ми.Синьото небе сега бе засенчено от тъмни облаци!О колко грозно бе само!Облаците стояха като сив и замърсен чаршав хвърлен върху небето,като на места бе разкъсам и се виждаха малки късчета небе.Като за капак от небето хвърчаха едри капки дъжд,които се удряха макар и безшумно в прозореца ми и замъгляха гледката.По точи начин,картината изглеждаше още по-гротеска.О,боже!Така силно валеше,че дори си помислих да не би някой горе да си извършва естествените нужди.Спомням си,че погледнах към небето-чаршав.Хах,сякаш очаквах да видя някакво огромно дупе или нещо друго през разкъсания на места ""чаршав"".
Засмивам се!Какъв интелектуален разговор провеждам със самата себе си,при това без да чакам отговори!
Някъде иззад разхвърляните си мисли чувам мама да ме вика:
-Мира!Мира,ела да прибереш дрехите,които съм нагънала!